С помощта на устройството Холометър експерти от Центъра за астрофизични изследвания в лабораторията на Ферми се надяват да докажат или опровергаят безумното предположение, че триизмерната Вселена в такава форма, каквато я познаваме, не съществува. Според тях, нашата Вселена е  само един вид холограма.

Теорията, че Вселената е холограма,   се появява  въз основа на предположението,   че пространството и времето във Вселената не са непрекъснати.

Те вероятно се състоят от отделни части, точки – като пиксели, поради което е невъзможно да се увеличи “мащабът на увеличение” на Вселената  безкрайно, чрез проникване все  по-дълбоко и по-дълбоко в същността на нещата.
При достигане на  някаква стойност на мащаба, Вселената се оказва нещо като цифров образ с много лошо качество.

Тази теория, доскоро се приемаше като несериозна. Само че последните проучвания на черни дупки убедиха повече учени, че в “холографската теория” има нещо.

Всъщност нещата опират до това, че  откритото от астрономите постепенно изпарение на черните дупки,  с течение на времето би довело до информационен парадокс – цялата съдържаща се информация за вътрешността на  дупките в такъв случай ще изчезне. Това противоречи на принципа на съхраняването на информацията.

Но носителят на Нобелова награда по физика  Джерард т’Хофт доказа, че цялата информация, съдържаща се в триизмерен обект, може да се съхранява в двуизмерни граници, останали след разрушаването му – по същия начин както  снимката на триизмерен обект може да бъде съхранена на двуизмерна холограма.

За пръвп път тази “луда” идея за вселенската илюзорност се ражда в главата на физика от  Университета на Лондон Дейвид Бом, сътрудник на Алберт Айнщайн, в средата на ХХ век. Според неговата теория, целият свят е холограма.

Както във всяка произволна малка част от холограмата се съдържа целият триизмерен образ на обекта, така и  всеки съществуващ обект “се вгражда” във всяка от своите съставни части.

- От това следва, че не съществува обективна реалност – прави тогава зашеметяващото заключение  професор Бом.

Но   възможно ли да се “почувства” тази илюзия от инструменти? Оказва се, да. В продължение на няколко години в Германия с гравитационния  телескоп, построен в Хановер (Германия), GEO600, се правят изследвания за откриване на гравитационни вълни, вибрации на пространство-времето, които създават свръхмасивните космически обекти.

Нито една вълна през годините, обаче, не е била открита. Една от причините – странни шумове в диапазона от 300 до 1500 Hz, които дълго време улавя детекторът. Те много пречат на работата му.


http://30dumi.eu/2012/09/vselenata-e-digitalno-izobrazhenie-s-losho-kachestvo/