Вашингтон, окръг Колумбия – Сега, когато ние си избрахме главнокомандващ за предстоящата война, нека погледнем как стигнахме до това. Както винаги, за да разберем бъдещето, трябва да погледнем в миналото.
Бретън Уудс, Ню Хемпшир, 22 юли 1944 г. – 730 делегати от 44 страни- съюзнички във Втората световна война подписват споразумението от Бретън Уудс, а също така създават Международния валутен фонд и установяват щатския долар като световна резервна валута.
В основата на тази система е разбирането, че една тройунция злато ще струва 35 щатски долара, както и че САЩ ще обменят по този курс банкноти на Федералния резерв в други страни, въпреки че по това време страната e изоставила златния стандарт в продължение на почти 12 години. Други страни привързват валутите си към долара, като по този начин фиксират обменният курс на държавите-членки.
Федералният резерв бързо натрупва огромни запаси от идващо от цял свят злато в замяна на хартиените пари, които други страни държат в резерв за използване в международните търговски сделки, и които, за разлика от златото, заработват на американските финансови пазари проценти.
Вашингтон, 15 август, 1971 – Във връзка с военните разходи по време на Виетнамската война (надхвърлящи $ 500 милиарда), много страни осъзнават, че Федералният резерв печата пари в повече от сумата, която САЩ може да купи в замяна за това, че в негово владение е физическо злато, което е само $ 30 милиарда. Президентът Джонсън започва програмите си “Великото общество”, обявявайки война на бедността и добавяйки към бенефициентите още 4 милиона души, като в същото време отказва да вдигне данъците.
Всичко това заплашва да девалвира валутата. През 1970 г. златното покритие на долара от страна на правителството на САЩ пада от 55 на 22%. Обемът на парите в САЩ през 1971 г. нараства с 10 процента, което кара Германия и Швейцария да се измъкнат от Споразумението от Бретън Уудс, а не да девалвират валутите си, за да подкрепят долара.
Други държави започват да връщат в хазната нейните банкноти, искайки в замяна да получат злато. След като Франция иска и получава злато за повече от $ 190 млн. и още $ 50 млн. взима Швейцария, президентът Никсън поднася “Шокът на Никсън”, като едностранно нарушава споразумението от Бретън Уудс. А за това, което се случва, не е предупреден даже Държавния департамент. Доларът се превръща в плаваща валута и стойността на тази валута спрямо други валути започва да стремително да намалява.
Вашингтон, 1973 г. – обещавайки военна защита на петролните полета в замяна на сътрудничество, президентът Никсън успява да убеди Саудитска Арабия да продава петрол в чужди страни само за щатски долари. Това води до скок в търсенето на долара. Други страни сега нямат друг избор, освен да изнасят необходимите стоки и услуги за САЩ, които за тях плащат с напечатани от нищото пари. Така валутата събира всички богати на петрол страни в ОПЕК, и става известна като петродолар.
Това е най-голямата афера в историята. Трябваше само да разбуним пресата, и да получаваме всички желани стоки и услуги, защото клиентите нямат избор, ако искат да продължат да купуват петрол. САЩ е най-богатата страна в света в продължение на почти сто години, и най-мощната и най-влиятелната в продължение на 30 години и тази ситуация сякаш бетонирадолара в центъра на международните финанси, докато цената му се понижава бързо по отношение на основните европейски валути.
Стандартът на живот за тези, които получават от това положение непосредствени ползи рязко се издига, и те бързо натрупват големи богатства. Те се издигат все по-високо, както в политически смисъл, така и в смисъл на финансова мощ .
Ирак, 1991 г. – в усилията си да защитят Кувейт от агресия, САЩ нахлуват в Ирак. Войната завършва сто часа след първия изстрел, и иракската армия е унищожена. Унищожени са болници в Ирак, пречиствателни станции, мостове и други инфраструктурни обекти, необходими за нормален живот.
През цялото това време докато е на власт администрацията на Клинтън, парализиращите санкции за Ирак са десетилетие на смъртта. Един милион цивилни са загинали от глад, болести и липса на здравни грижи. Петстотин хиляди деца са загинали по това време, за което държавният секретар Мадлин Олбрайт по-късно казва, че “си струва”. Струва какво?
Ирак, ноември 2000 г. –
Read more: http://30dumi.eu/2012/11/v-ochakvane-na-tretata-svetovna-iran-rusiya-i-kitaj-sreshtu-sasht-i/#ixzz2D3XX9Ee8 Вашингтон, окръг Колумбия – Сега, когато ние си избрахме главнокомандващ за предстоящата война, нека погледнем как стигнахме до това. Както винаги, за да разберем бъдещето, трябва да погледнем в миналото.
Бретън Уудс, Ню Хемпшир, 22 юли 1944 г. – 730 делегати от 44 страни- съюзнички във Втората световна война подписват споразумението от Бретън Уудс, а също така създават Международния валутен фонд и установяват щатския долар като световна резервна валута.
В основата на тази система е разбирането, че една тройунция злато ще струва 35 щатски долара, както и че САЩ ще обменят по този курс банкноти на Федералния резерв в други страни, въпреки че по това време страната e изоставила златния стандарт в продължение на почти 12 години. Други страни привързват валутите си към долара, като по този начин фиксират обменният курс на държавите-членки.
Федералният резерв бързо натрупва огромни запаси от идващо от цял свят злато в замяна на хартиените пари, които други страни държат в резерв за използване в международните търговски сделки, и които, за разлика от златото, заработват на американските финансови пазари проценти.
Вашингтон, 15 август, 1971 – Във връзка с военните разходи по време на Виетнамската война (надхвърлящи $ 500 милиарда), много страни осъзнават, че Федералният резерв печата пари в повече от сумата, която САЩ може да купи в замяна за това, че в негово владение е физическо злато, което е само $ 30 милиарда. Президентът Джонсън започва програмите си “Великото общество”, обявявайки война на бедността и добавяйки към бенефициентите още 4 милиона души, като в същото време отказва да вдигне данъците.
Всичко това заплашва да девалвира валутата. През 1970 г. златното покритие на долара от страна на правителството на САЩ пада от 55 на 22%. Обемът на парите в САЩ през 1971 г. нараства с 10 процента, което кара Германия и Швейцария да се измъкнат от Споразумението от Бретън Уудс, а не да девалвират валутите си, за да подкрепят долара.
Други държави започват да връщат в хазната нейните банкноти, искайки в замяна да получат злато. След като Франция иска и получава злато за повече от $ 190 млн. и още $ 50 млн. взима Швейцария, президентът Никсън поднася “Шокът на Никсън”, като едностранно нарушава споразумението от Бретън Уудс. А за това, което се случва, не е предупреден даже Държавния департамент. Доларът се превръща в плаваща валута и стойността на тази валута спрямо други валути започва да стремително да намалява.
Вашингтон, 1973 г. – обещавайки военна защита на петролните полета в замяна на сътрудничество, президентът Никсън успява да убеди Саудитска Арабия да продава петрол в чужди страни само за щатски долари. Това води до скок в търсенето на долара. Други страни сега нямат друг избор, освен да изнасят необходимите стоки и услуги за САЩ, които за тях плащат с напечатани от нищото пари. Така валутата събира всички богати на петрол страни в ОПЕК, и става известна като петродолар.
Това е най-голямата афера в историята. Трябваше само да разбуним пресата, и да получаваме всички желани стоки и услуги, защото клиентите нямат избор, ако искат да продължат да купуват петрол. САЩ е най-богатата страна в света в продължение на почти сто години, и най-мощната и най-влиятелната в продължение на 30 години и тази ситуация сякаш бетонирадолара в центъра на международните финанси, докато цената му се понижава бързо по отношение на основните европейски валути.
Стандартът на живот за тези, които получават от това положение непосредствени ползи рязко се издига, и те бързо натрупват големи богатства. Те се издигат все по-високо, както в политически смисъл, така и в смисъл на финансова мощ .
Ирак, 1991 г. – в усилията си да защитят Кувейт от агресия, САЩ нахлуват в Ирак. Войната завършва сто часа след първия изстрел, и иракската армия е унищожена. Унищожени са болници в Ирак, пречиствателни станции, мостове и други инфраструктурни обекти, необходими за нормален живот.
През цялото това време докато е на власт администрацията на Клинтън, парализиращите санкции за Ирак са десетилетие на смъртта. Един милион цивилни са загинали от глад, болести и липса на здравни грижи. Петстотин хиляди деца са загинали по това време, за което държавният секретар Мадлин Олбрайт по-късно казва, че “си струва”. Струва какво?
Ирак, ноември 2000 г. –
И още : http://30dumi.eu/2012/11/v-ochakvane-na-tretata-svetovna-iran-rusiya-i-kitaj-sreshtu-sasht-i/
