Обаче изследователи от Националния институт по здраве и Университета на Северна Каролина (в САЩ) считат, че реалността е почти противоположна: полиненаситените мастни киселини не само не помагат на сърцето, но и увеличават риска от сърдечен пристъп и съдови заболявания.
Авторите използвали данни от старо проучване, проведено през 60-70-те години от австралийски учени. Задачата тогава била същата: да се разбере дали има връзка между вида на мазнините в храната и вероятността от развитие на сърдечно-съдови заболявания, като провели дълго и задълбочено изследване, но така и не го завършили.
В статия, публикувана в British Medical Journal, авторите анализирали състоянието и хранителния режим на около петстотин мъже на възраст 30-59 години, които скоро са имали пристъп на коронарна недостатъчност.
Те били разделени в две групи, едната от които трябвало на първо място да съкрати с 10% консумацията на животински мазнини, и второ, да увеличи с 15% консумацията на полиненаситени мастни киселини омега-3 и -6. На практика това означава, че трябва да има, да речем, по-малко маргарин и повече – растително масло.
Втората група нямала никакви препоръки за хранителния си режим. В този случай и двете групи трябвало да водят дневник с храните, които ползват. По всички останали недиетични параметри нямало разлика между двете групи. Експериментът продължил 39 месеца и резултатите били разочароващи за привържениците на ПНМК: наблягащите на мазнини Омега по-често боледували от сърдечно-съдови заболявания и по-често умирали от тях.
Според изследователите по-задълбочен анализ на връзката между животински и растителни мазнини и сърдечно-съдовите заболявания не бил правен. Това изисква повече статистика и много повече време.
Освен това учените често пренебрегвали някои значения, параметри и техните отклонения, считайки ги за методични грешки. Така че, от една страна, има много изследвания за ПНМК, а от друга – всички от тях са непълни и фрагментирани.
В резултатът се получава категорично, без полутонове общо убеждение, че Омега – е панацея, а животинските мазнини – смърт. И въпреки факта, че живите системи, като цяло, рядко отиват до крайности и, че най-доброто за всеки организъм е баланс, и в храната в това число.
Авторите на проучването призовават своите колеги, които работят по тази чувствителна тема, да бъдат колкото се може по-внимателни към своите данни и да използват в своята работа всички възможни статистически методи.
Въпреки това е ясно, че статистиката – това е само първата стъпка, а следващата дума трябва да
Read more: http://30dumi.eu/2013/02/kakvo-e-po-vredno-rastitelnite-ili-zhivotinskite-maznini/#ixzz2Kal4DV6N