Доста често явлението жамевю (фр. Jamaisvu – “никога не виждано”) се сравнява с краткосрочна загуба на паметта. Симптоматичните ефекти са много сходни, но при детайлно разглеждането на неврофизиологията на явлението, между тези две концепции се появяват сериозни разлики.
Като първо, състоянието жамевю “обхваща” човек внезапно и без причина, а загубата на памет (дори и за кратко) винаги има физиологични причини (травми, шок).
Типичен пример за жамевю: по време на разговор с близък приятел по някакъв необясним начин цялата информация за това в продължение на няколко минути сякаш се изтрива от паметта. И добре познат човек се възприема като непознат.
Малко по-късно всичко си идва на мястото. Това всъщност е феномена – няма предпоставки за появата му, а няма и последствия. След излизането на филма “Матрицата” дори лекарите се шегуват с феномена жамевю (точно както и с дежавю) с “бъгове в матрицата”.
Втора ключова разлика: при загубата на паметта човек забравя нещата самопроизволно - всеки епизод от миналото или настоящия живот.
Жамевю обаче се проявява само “тук и сега, и именно с това.” Например човек гледа добре познат пейзаж и изведнъж за кратко време го “забравя”.
Очите продължават да предават информация за това, което виждат, а мозъкът за момент се “изключва” от приемането на тази информация.
Понякога нещо подобно се случва с компютърните системи, след което се чуват изрази като “зависна, зараза!”. Човек в състояние на жамевю в известен смисъл също зависва.
Както дежавю, така и жамевю и до ден днешен си остават загадка за учените. Първата трудност при изучаването на тези явления е, че те не могат да бъдат създадени изкуствено или да се симулират в лабораторни условия.
Въпреки това някои съвременни експерти са склонни да обяснят двете явления (>)ПОВЕЧЕ:
Добавената смъртност в България и Русия
Какво всъщност се случва с американското...
