Американски изследователи са провели необичаен експеримент, за да разберат дали Вселената е плоска холограма.  Много от нас със сигурност ще кажат, че това е поредната  глупост и със същия успех може  да се доказва, че Вселената – не е късче  портокал.

Само че не всичко е  толкова просто. Защото  така наречената „холографска хипотеза“, въпреки своята противоречивост, стана  през последните две десетилетия  много популярна сред обикновените хора и сред видни учени от много краища на Земята.

Произходът на спорната хипотеза

За първи път тази любопитна теория е изказана  през 1993 г. от холандеца  Джерард Хоофт от университета в Ротердам, който, между другото, през 1999 г. заедно с колегата си Marthinus Veltman получава  Нобелова награда – макар и за съвсем други заслуги.

Професорът поставя под съмнение  аксиомата, че нашата Вселена е триизмерна, и издига предположението, че  реалността е двумерна, като при това  ни кара да вярваме, че това не е така. Според учения, вселената с черни дупки  е само плоска холограма, чиято повърхност е снабдена с информация за изкривяването на пространство-времето. Благодарение на тези данни, съхранявани в равнината, виждаме реалността около нас обемна.

Излишно е да се казва,  че световната научна общност приема  изявлението на Хоофт с огромна враждебност. По адрес на учения веднага се посипват  обвинения в некомпетентност и псевдонаучни изследвания.

Независимо от това „холографската хипотеза“ бързо намира привърженици. Например, американският физик-  теоретик от аржентинския произход  Juan Maldacena извежда  през 1997 г. уравнения, които описват в детайли поведението на хипотетична плоска Вселена. 

И още