Една от най-забележителните черти на съвременната политическа мисъл е, че само малка част от хората в  лявото крило на политиката,  разбират какво е социализъм и какво комунизъм.

Ако попитате стотина студенти, които имат  симпатии към комунизма и враждебност към капитализма, дали те подкрепят една система, където властта изсъхва  в корен, където няма държава, и където няма данъци, вероятно много малко от тях ще кажат, че те са За тази система . Но точно това е марксисткият комунизъм, който, според тях, е по-добър от капитализма.

Комунизмът работи. Знам това от личен опит. Когато бях  главата на семейството  го ръководех по  правилата на комунистическата система. Всеки един от нас произвеждаше стоки и услуги – според нашите възможности. И всеки от нас получаваше такива според потребностите си. Ходех на работа и носех по-голямата част от парите. Децата не  работеха, но всеки ден бяха добре нахранени. Съпругата ми работеше, и с нея споделяхме  отговорността за домакинството (аз основно правех това, което е извън  дома, а тя  се занимаваше с  къщата).

Аз никога не се оплаквах, когато ми е трудно. Тя никога не ме помоли да си зашия копчета на ризата. И не мислехме да се оплакваме.

Нямаше  равенство. Да, ние и не мислехме за равенство. Опитвахме се да се грижим един за друг, и системата работеше.

Защо   не се прилагат тези правила в  обществото като цяло?

Уви, в голямото общество липсва динамичност, която съществува в семействата. Може би то трябва да я има и да я прилага, но реалността не се подчинява на модалните глаголи.

Признавайки това, първите комунисти в Русия въвеждат така наречената   “преходна система”. Социализмът е създаден като временен мост, за да може по него да се преведе обществото от старата феодална система до идеалното комунистическо бъдеще.

Но социализмът доведе до обратния резултат. Вместо намаляване на държавната власт, той създава всевластна (и все по-влиятелна) централизирана държава, една тоталитарна система, в която всеки заподозрян в несъгласие е хвърлян в трудов лагер, откъдето обикновено няма връщане назад.

Такава държава никога няма, ама никога няма да даде властта на хората. Ако сте усетили вкуса на грубата тотална власт, вие никога  няма да се откажете от нея. Тя ви изяжда напълно.

 

В Западна Европа е осъществен доста по мек вид   социализъм, с една-единствена цел: да се предотвратят кървавите зверства на социализма при  Сталин и Хитлер.

Read more: http://30dumi.eu/2012/10/zashto-komunizma-t-raboti-a-sotsializma-t-ne/#ixzz2AmBh5Dgd

да се постигне икономическа сигурност на личността чрез безпрепятствен достъп до минималните средства за живот. За повече- нека има конкуренция, частна собственост, индивидуален просперитет и каквото ти душа иска. Или като използвам метафората за семейството- когато децата отраснат, нека стават инженери, поп- певци, просяци, но да знаят, че ако пропаднат, при тате няма да гладуват. Другото си е тяхна работа и инициатива.

През 1945г.България има 80%селско население 6000000селяни.Преобладаващата част от това население са малоимотни и средно имотни собственици,които сами обработват земята си.Хората използват собствената си работна сила и тази на семейството.Почти всеки притежава средствата за производство,няма наемен труд и експлоатация на човек от човека,основен белег на капитализма.Това прави тези хора мотивирани и патриоти,те гинат по бойните полета не за някаква имагинерна държава "за трон ли злат,за някакъв ли кумир",а за своите нивички и семейства.Народ и държава са едно цяло.Къде сме сега и как стигнахме до това дередже?Всеки сам може да прецени,без да чака оценките на Европа.