Европа не е в криза, тя умира.

Разбира се, това не се отнася за  за  Европа в  териториално- географски план.

Става дума за европейската идея.

За Европа като една мечта и проект.

За Европа, чийто дух е прославял Едмунд Хусерл  по време на конференциите във Виена и Прага през 1938 г., в навечерието на нацистката катастрофа.

За Европа като стремеж и представа, красив образ и една обща кауза. За Европа, която създадоха бащите ни.

За Европа, която успя да стане нова идея, донесе на преживелите  Втората световна война народи мир, просперитет и демокрация, което сега, пред очите ни, започва да губи очертания.

Демокрацията се руши в Атина, нейната люлка,  при пълното безразличие и цинизъм от страна на “братските” народи: в старите времена, в ерата на елинофилите в началото на XIX век, всички европейски художници, поети и мислители – от Шатобриан до Байрон, от Берлиоз до Делакроа, от Пушкин до Виктор Юго – се втурнаха към нея на помощ и се бориха за свободата и.

Днес нищо подобно не се случва. Всичко изглежда така, сякаш наследниците на тези велики европейци сега, когато гърците водят нова борба срещу други форми на упадък и подчинение, не измислиха нищо по-добро, от това да ги наказват, заклеймяват, да хвърлят кал и, предвид наложените им строги икономии, да ги лишават от тяхното изобретение в миналото,  от принципа на суверенитета.

Демокрацията се  срива в Рим, другата нейна люлка,  втората опора (третата – това е духа на Ерусалим) на нейните  морал и знания, където минава линията между закона и правото,  на човека и гражданина, на произхода, която е дала толкова много не само на  Европа, но и на цял свят в демократичния модел.

Този източник на римските традиции е отровен сега с  безкрайната отрова на “берлусконизма”. Тази културна и духовна столица поставят в списъка на страните PIGS (заедно с Португалия, Гърция и Испания), които толкова обичат да бичуват безскрупулните финансови институции. От тази страна, която е направила толкова много за Европа и света, се разграничават като от прокажена. Срам! Груби насмешка!

Демокрацията губи подкрепа навсякъде, на запад и на изток, север и юг. Тя се подкопава от подема на популизъм, шовинизъм, идеология на изолация и омраза. Днес всички тези движения, които Европа искаше да спре и да вкара в ъгъла на сенките, за  наш срам повдигат главата си. Колко далеч в миналото са дните, когато в знак на солидарност със студента, който оскърби ръководителят на партията с, както се оказа,   къса памет, по улиците на Франция, ние скандирахме “Всички сме  немски евреи”!

Колко далече изглежда епохата на движенията за солидарност (в Лондон, Берлин, Рим, Париж …) с други дисиденти от Европа, която Милан Кундера, нарече пленената Европа! Същото важи и за малкия  интернационал от свободни духове, които преди 20 години се бореха за душата на Европа, която въплъщаваше подложения на безмилостно етническо прочистване Сараево. Какво стана с това? Защо ние не виждаме вече нищо подобно?

Освен това Европа се  подкопава от безкрайната кризата с еврото, която ( не е тайна за никого)  не може да бъде решена: тази обща валута дали не е някаква абстракция,   не обвързана с конкретна икономика, ресурси и системи за данъчно облагане?

Нима всички са забравили, че поддржка за  политически проекти в миналото са могли да оказват само единни валути с общи пазар (марката в  германския митнически съюз, лирата в Италия, швейцарския франк, доларът), и само те ли? Нима не съществува железен закон за това, че за съществуването на единна  валута има нужда от най-малко минимум бюджет, финансови норми и  регламенти, насоки за инвестициите, по-кратко казано, обща политика?

Уравнението е  неизменно.

Без федерация няма да има стабилна валута.

Без политическо единство валутата може да оцелее в продължение на десетилетия, а след това да се срине поради криза или война.

С други думи, без напредък в процеса на политическа интеграция (това задължение е записано във  всички европейски договори, но нито един чиновник, очевидно,  не го приема  насериозно), без отказа на националните държави от част правомощията им – без да се засягат привържениците на суверенитета, които насърчават европейските граждани към изолация и колапс, еврото ще се срине, както доларът би могъл да се срине в случай на победа в Гражданската война на южняците в  САЩ преди 150 години.

По-рано казваха: социлизъм или варварство.

Сега трябва да се каже: федерализъм или варварство, а след него – социален а регрес, нестабилност на живота, рязко увеличение на безработицата, нищета.

Или дори: или Европа ще направи нова и решителна стъпка към политическа интеграция, или изпада от историята и се потапя в хаос.

 Вече нямаме избор: Европа я чака или политически съюз, или смърт.

Тази смърт може да приеме много форми, а движението към нея – минава по заобиколни пътища.

Заболяването може да продължи две или три години или дори десет години. Процесът може да бъде последван от ремисии, които  всеки път ще създават погрешно впечатление, че най-лошото е зад гърба ни.

Но това все пак ще се случи. Европа изпада от  историята. Така или иначе, ако нищо не бъде направено, то ще се случи. Това вече не е хипотеза, неоформен страх,  червен флаг, който размахват пред лицето на непокорните европейци. Това е неизбежно.

Съдбоносна перспектива. Всичко останало (изявления на едни, безсмислени договори за други,  сбъркани фондове за солидарност и стабилизационни  банки) може само да отложи неизбежното и да