Разбира се, контекстът е също важен – Съветският съюз, например, е създаден със силата на оръжието, а формирането на Европейския съюз е свързано с политическа принуда и икономически заплахи.
Съветският съюз са управлявали десетина човека, които са се назначавали един друг и които не са били задължени да се отчитат пред никого. Европейския съюз се управляван от две или три дузини хора, които също се назначават един друг, правят тайни срещи и не могат да бъдат лишени от власт.
В съветско време се казваше, че съюзното правителство е необходимо за да се предотврати война. В Европейския съюз сега казват същото нещо.
В СССР е имало ГУЛАГ. ЕС също така има свой собствен Гулаг – ментален , известен като „политическо проклятие“.
В рамките на ЕС, както и в бившия Съветски съюз, работи огромна бюрократична машина – чиновници с привилегии, бонуси и имунитет от съдебно преследване за цял живот, които просто се преместват от едно място на друго, без значение какво са направили или не са успели да направят.
По онова време се казваше, че целта на Съветския съюз е създаването на нов тип човек – „съветски човек“, че ние трябва да забравим нашите етнически различия, етнически традиции и обичаи. ЕС иска приблизително същото - опитва се да създаде нов човек – „европейски“.
Съветският съюз често използва методите на военна окупация, ЕС използва метода на икономическото сплашване.
Съветската система беше неспособна за преобразувания – както и тази на Европейския съюз.
Понякога е полезно да се направи крачка назад и да се погледне как историята се повтаря.
http://www.zerohedge.com/news/2013-02-03/nigel-farages-ukip-increasing-european-and-soviet-union-similarities
